Пътуване и туризъм в България

Белоградчишка крепост

Белоградчишка крепост

Белоградчишката крепост е разположена в близост до град Белоградчик и е неговата най-голяма културна забележителност. Основният туристически поток е насочен именно към крепостта и Белоградчишките скали. Крепостта е една от най-добре запазените в България и е обявена за паметник на културата от национално значение. Построена е в периода І-ІІІ век (преустройството й приключва през 1837 година), а името й е споменато за първи път през 1365 година. Крепостните стени са издигнати само от северозападната и югоизточната част, а от останалите страни крепостта се прегражда от скали с височина над около 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале е имало наблюдателни функции, а не отбранителни. По време на управлението на цар Иван Срацимир се изграждат крепостни гарнизони пред скалните масиви и става едно от основните по важност укрепления, като отстъпва единствено на Видинската крепост (Калето), която е била замъкът на цар Иван Срацимир.

През 1396 година при завладяването на България е превзета и Белоградчишката крепост. По това време крепостта е разширена. В началото на 19 век са направени изменения в структурата на крепостта. Били са добавени европейски елементи, което се дължи на италианските и френските инженери, участващи в разширяването.

През 1850 година Белоградчишката крепост изиграва важна роля за потушаването на Белоградчишкото въстание. През 1885 година е последното използване на Белоградчишкото кале във военни действия по време на Сръбско-българската война.

Стените са с дебелина около 2,5 м и височина – 12 м. Има 3 крепостни двора, които са свързани чрез крепостни порти. Крепостта има площ от 10 210 кв. метра.

Била е реставрирана, след което е била обявена за паметник на културата и е част от 100-те Национални туристически обекта.През нощта е осветена.