Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търновско в края на ХVІ век. По него време от столицата бягат граждани и се заселват в по-труднодостъпните части на Балкана. Сред тях е и младата българка Божана, която се скрива в тази местност, която сега е Боженци.

През ХVІІІ-ХІХ век местните са се препитавали предимно с търговия и занаятчийство.

Къщите, които са на 2 и 3 етажа, будят възхищение с архитектурата си. Над 100 от къщите са запазени в антентичният ум вид. Днес в селището има добри предпоставки за развитие на еко и селски туризъм.

Някои от къщите са превърнати в резерват. В къщата музей „Баба Райна” е представена етнографската експозиция от ХVІІІ век. А в къщата музей на Дончо Попа може да се разгледа бита на местните хора от ХІХ век.

Селото-резерват се посещава от много хора, които са ценители на стойностните неща. Могат да се посетят 2 музейни къщи от ХVІІІ и първата половина на ХІХ век. В експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители” е представена историята на село Боженци със снимков материал, предмети на бита и лукса. Други музейни обекти са менгеме за восък с оригинален механизъм от началото на ХІХ век; ножарска работилница; постоянна изложба- базар за тъкани; килийно училище; зала, в която се представят изложби според годишният сезон или празниците- мартеници, сурвакници, великденска обредност, картини и други.

В килийното училище е представена типичната подредба на класната стая от ХІХ век.

Ежегодно се провеждат детски пленери по живопис с деца от цяла България.

На територията на резервата се намира църквата „Св. Пророк Илия”, построен през 1839 г.

Автентични възстановки има и на народни обичаи като Лазаруване, Коледуване, Гергьовден.

Сред атракциите, които се предлагат в Боженци е снимка с автентична носия от селото.

Ако желаете, можете да отседнете в някоя от къщите, които имат автентична обстановка от ХІХ век. В случай, че посетите Боженци, не забравяйте да опитате местното бяло сладко. Опитвайки веднъж от него, няма да забравите вкусът му.

През 1964 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват и е част от културните паметници на ЮНЕСКО. Това е причината за съхраняване на архитектурата от Възраждането в селото резерват. Съществува забрана за строежа на сгради, които не са в архитектурният стил на селото.